Динята - освежаваща и полезна

Динята е плодов зеленчук, от семейство тиквови , за който се смята, че произлиза от Южна Африка-Етиопия, Еритрея, Сомалия. Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящо растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците се досещат,че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните.

Култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори и на африканските роби. Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята.

Но, както и да е... От векове динята присъства в менюто на българина и е предпочитана заради приятния си сладък вкус, освежаващото и хидратиращо действие през горещите летни дни.

Това е така, защото водата съставлява около 92% от масата на динята, което е най-високият процент сред плодовете. Динята съдържа голямо количество захари и е отличен източник на витамин C.

Динята подпомага изчистването на токсични продукти от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система. Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците (предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето), черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. Благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване.

Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината иборовинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200-300 грама на ден. Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, плодът не вреди на диабетиците. Фруктозата дори подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Динята се прилага и при лечение на  хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок. При диети с цел намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща в случаите, когато в режима на хранене е предвиден разтоварващ ден.

 Динята хидратира тялото

Водата поддържа организма хидратиран. Когато количеството й в тялото намалее, кожата и косата ни стават по-сухи, имаме главоболие, чувстваме се по-отпаднали. Споменатите вече  92%  вода я прави идеално средство за справяне с дехидратацията в жегата. Комбинацията от вода и фибри в този плод подпомагат храносмилането.

Съдържа хранителни вещества и полезни растителни съединения

Количеството на калориите в плода е много по-малко от това в някои плодове със захари. В 154 грама диня има много хранителни вещества, сред които 21% витамин С, 18% витамин А, 5% калий, 4% магнезий, както и около 3% от витамините В1, В5 и В6: 3%.

Динята също е с високо съдържание на каротеноиди, включително бета-каротин и ликопен. Освен това има цитрулин. Сред най-важните оксиданти, съдържащи се в динята за Витамин С ( помага в борбата със свободните радикали; каротеноидите (включват алфа-каротин и бета-каротин, които тялото ни превръща във витамин А), ликопен (дава червения цвят на плода; кукурбитацин Е ( има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства).

Динята предотвратява образуването на ракови клетки

Ликопенът и други отделни съединения в динята имат противораков ефект. Проучвания показват, че има връзка между ликопенът и ракът на храносмилателната система, защото веществото в динята понижава инсулуноподобния фактор на растежа. Именно неговите високи нива могат да доведат до появата на рак.

Как да избираме диня?

Няма сигурен признак дали една диня е узряла, но ако се съмнявате, купете само парче или помолете предварително да ви я срежат. Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Някои от признаците са, че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълто (а не бяло) петно на обратната страна, лъскава кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът или лесно късане на опашката и.