Депутатите от мнозинството отрязаха гарантирано място за български храни в търговските вериги

Народните представители отхвърлиха на първо четене промени в Закона за храните, въвеждащи изисквания за задължително присъствие на определен процент произведени в България храни в търговските обекти с годишен оборот над 2 млн. лева.

"За" въвеждането на задължителен минимален процент български продукти на щанда гласуваха 102 депутати от БСП, ДПС и "Воля". "Против" бяха 19, а 90 се въздържаха, съобщи БТА. „Против“ и „Въздържал се“ гласуваха депутатите от управляващата коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти.


Законопроектът беше внесен и разгледан по предложение на ПГ на БСП. В него социалистите предвиждаха предвиждаха да се задължат големите търговски вериги или магазини да предлагат минимум 51% пресни плодове и зеленчуци от България, най-малко 70% българско мляко и млечни продукти, над 25% месо и месни продукти от България, над 50% пилешко месо и продукти, произведени у нас и над 75% - вино и спиртни напитки от България.

При неизпълнение на задължението за осигуряване на български продукти се предвижда имуществена санкция в размер на до 10% от годишния оборот от групата, по отношение на която изискването не е изпълнено. Вносителите предложиха събраните суми от санкции да постъпват във Фонд „Земеделие“ за подпомагане на местното производство.


От БСП обясниха, че от 2016 година българските земеделски стопани получават субсидии за обвързана подкрепа, за които трябва да произвеждат определено количество продукция и тя да е реализирана. „Искаме сивият сектор да изчезне, производителите да реализират продукцията си, а не им осигуряваме равен достъп до пазара“, коментираха от там.

 

Зам.-председателят на ПГ на БСП Драгомир Стойнев коментира, че ако за управляващите българските стоки са с по-лошо качество, за БСП е обратното. „Искаме българският потребител да има достъп до качествена българска храна и това целят промените“.

По време на дебатите Петър Кънев от БСП посочи, че двойният стандарт при храните го има, българските стоки са трудно-конкурентни на западните стоки и трябва да се намери решение.

Според БСП промените не засягат движението на европейски стоки на пазара, а целят да се предлагат повече български стоки.

Според ГЕРБ обаче предлаганите промени не могат да изпълнят целта да стимулират предлагането на български стоки, а въвеждат ограничения в избора на потребителя и противоречат на европейските изисквания.

В становище по искането на социалистите от Земеделското министерство обясниха, че държавите-членки не могат да приемат, нито да запазват национални мерки, които създават пречки пред свободното движение на стоки. Правилата на ЕС забранявали и страните да водят дискриминационна политика по отношение на храни от други държави членки.

 =