Били сме на дъното в Европа по просрочени плащания, фирмите ни - най-зле, гражданите – по-дисциплинирани

Българските фирми са сред най-недисциплинираните в Европа, когато става дума за срокове и сметки. По 27% от фактурите плащанията закъсняват, като в една пета от случаите задълженията така и не се погасяват. Това показва проучване сред 3200 компании в 16 европейски държави, направено от колекторската компания ЕOS Груп.

По-зле от българския бизнес се представя само гръцкият, където процентът на неразплатените в срок договори е 28%. Средното закъснение там е 28 дни, а у нас - 23 дни. Просрочените междуфирмени задължения са висок процент и в Румъния, Русия и Хърватия. Без изненада най-коректни са в Германия и Австрия, където закъснелите плащания са 18-19%, а срокът на забавяне е средно 12-13 дни.

Неполучените в уговорения срок вземания сериозно влошават финансовото здраве на почти половината български компании, като всяко четвърто предприятие се притеснява, че ще фалира, ако не си получи парите. Сравнението с другите държави показва, че бизнесът там не е толкова притиснат от просрочията. В Източна Европа делът на тревожещите се за оцеляването си фирми е само 17 на сто.

Просрочията от клиенти принуждават фирмите да замразяват инвестиционните си планове, да съкращават персонал или да вдигат цените на произвежданите от тях стоки и услуги, посочи Добрин Миревски, мениджър проекти в ЕOS България.

Изследването не прави анализ на причините за получените резултати, нито сравнява страните по икономически показатели, състояние на бизнессредата и пазарни характеристики. Същото се отнася и до гражданския сектор, при който цената на услугите и нивата на бедност са драстично различни в отделните държави.

Според изследването гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса, но все пак делът на българите, които плащат фактурите си със закъснение или изобщо не плащат - 24%, е доста по-висок от този на германците (16%), австрийците (16%), швейцарците (17%), испанците (17%), французите (18%). Средното закъснение на плащане след падежа за гражданите е 15 дни. Прави впечатление, че в сравнение с миналата година те са влошили дисциплината на плащане в срок. Предишно проучване на колекторските фирми показва, че хората на първо място гледат да направят месечната си вноска за ипотеката. След това се покриват сметките за ток, потребителски кредити или лизинг и едва след това са плащанията за вода, парно и други разходи по дома, пише в. Сега.

Оказва се, че все повече български компании търсят помощта на т.нар. колектори - специализираните агенции за събиране на дългове. На практика 42% от бизнеса у нас опира до тези агенции.

Рекордно големите за българския пазар обеми от несъбрани вземания, които бяха предложени за продажба през миналата година, чувствително подобриха резултатите на колекторските компании, пише в. Капитал. Най-големият в бранша, "ЕОС Матрикс", придоби най-големия портфейл с номинал 280 млн. евро от Пощенска банка, както и още няколко банкови пакета през 2016 г. Другият голям, Агенция за събиране на вземанията (АСВ), спечели втория по големина търг на Уникредит Булбанк за 182 млн. лв.

Благодарение на голямото придобиване растежът на активите в групата на ЕОС е с трицифрен процент, а печалбата скача от 2.5 млн. на 10.9 млн. лв. В колекторския бранш изказват притеснения от подготвяната законова промяна, с която ще се въведе 10-годишна давност на задълженията. Според "ЕОС Матрикс" въвеждането й автоматично ще доведе до отписване на близо 30% от току-що закупените вземания от банките. Това ще повлияе върху цените, на които се изкупуват вземания.