Все още сме добри! Апарат на БАН заработи на Марс

Апаратът "Люлин-МО" заработи успешно от орбита на Марс, съобщиха от Българската академия на науките. Устройството е разработка на Института за космически изследвания и има за цел да измери радиацията, на която ще бъде подложен екипаж на бъдеща човешка мисия до Червената планета. "Люлин-МО" бе изстрелян в Космоса през 2016 г. като част от техниката по съвместния проект на Европейската и Руска космически агенции "ЕкзоМарс".

Дозиметърът ще предостави първите данни за радиационния фон на 4-ти април. По пътя до там българската апаратура работеше безупречно и бяха получени уникални резултати за радиационната обстановка по трасето Земя-Марс, припомнят от БАН.

На 12 и 19 март 2018 г. бяха проведени първите тестови включвания на научната апаратура и след година мълчание "Люлин-МО" заработи успешно. В средата на април 2018 г. очакваме включване на "Люлин-МО" в пълен режим на работа на Марс. Там апаратурата ще продължи да измерва радиационната обстановка, допълват от академията.

Ръководител на проекта е проф. Йорданка Семкова. 

Един от елементите, за които ще се получат по-подробни данни, е наличието на метан в атмосферата на Марс. Не, че такива данни не са получени от американския апарат, еквивалентен на „Люлин”, но все пак се очаква българските да са много по-прецизни, тъй като апаратът има възможност да открива една частица на трилион, освен това ще бъде направено много по-фино картографиране на повърхността на планетата и открития от американския марсоход „Кюриосити” лед.

Освен наличието на метан - един от показателите за биологична активност на планетата, апаратурата ще изследва и радиационния фон на Марс. Очаква се българските учени да са първи в осъществяването на измервания на радиационния фон, извън станцията през 2018 г. Засега се отчита, че пределно допустимата норма на радиация, се натрупва в човешкия организъм за 900 дни полет в космоса.